Постинг
05.12.2007 08:54 -
Чудо голямо (Неебаване 2)
Автор: pripadnal
Категория: Забавление
Прочетен: 855 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2007 08:59
Прочетен: 855 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 05.12.2007 08:59
И така вчера поговорихме за неебаващите хора, които си имат проблеми и въпреки това не ебават.
Но има още една страна на темата и тя включва тези, които не се радват на собствените си успехи. Е тва са баш неебаващите хора.
В смисъл нормално е при някакъв личен или професионален или какъвто и да било успех да си дигнеш акциите, да се самопоздравиш, почерпиш и прочие.
Но неебаващите не се главозамайват. Ще извършат процеса по отпразнуване, но радостта от постигнатия успех бързо ще бъде заменена от чувство на задоволство от добре свършената работа, което пък ще премине в продължаване на рутинните задължения без вдигане на много шум около личния успех. Такива хора са склонни по-скоро да се зарадват на чуждите успехи, отколкото на своите. Макар че няма по-радостно от твоя собствен успех-човешката психика и егоизъм не позволяват да се израдваш повече на другия, отколкото на себе си. Но неебаващите поне потискат своята радост и не си веят гащите излишно наляво-надясно. Те няма да кажат: Вижадш ли, аз какво направих... или : Аз съм тоя с 2000лв. заплата... или: Аз съм най-най-...; или квото там се сетите още. Може би ще споменат тук-там, когато е необходимо, какво са постигнали, но няма да натрапват на заобикалящия ги свят своята гениалтност и уникалност. А замисляли ли сте се колко хора около вас го правят. Дори вие сигурно го правите. Че и аз го правя. Не, не постоянно, но все пак ненужно често. Дали, за да се изтъкнем пред някого, дали за да прикрием слабост, чрез някаква силна своя страна, дали защото ни боли от нещо или защото завиждаме на чуждия успех и щастие. Аре сега напишете, че не ебавате де.
Както се вижда днес нещо не съм в кондиция и не мога да си защитя надълго и нашироко тезите, ма общо взето идеята ми е, че ги няма скромните хора, които знаят кога и пред кого да споделят пролемите и да изтъкнат силите си. Всички изведнъж станаха голямата работа. Да са живи и здрави. И какво като си силен в 1-2 неща. Във всичко останало си бос. И личните ми наблюдения доказват, че хората, мислещи се за вся и всьо в дадена област често са слаби в социалния живот. Друдно комуникират и могат да го правят само с ограничен кръг себеподобни, вглъбени в същите интереси или просто инфантили като тях. Да, детското поведение е силно характерно за големите разбирачи. Най-често защото докато те много са разбирали в училище са яли яко пердах и оттам са се дистанцирали от златната социална среда. За това повече няма да пиша, щото мога и да не спра.
Неебаващият просто приема света такъв, какъвто го вижда в настоящия момент. Мисли за вчера и прави изводи, живее днес и изгражда впечатления, които утре, когато пак ще живее днес, ще анализира, трупайки нови впечатления. Хората, живеещи в миналото потъват в себе си, хората живеещи в утрешния ден са вятърничави, а и двата вида са комплексирани дълбоко и силно. Може да не е видно на прима виста, но ако се поразровиш в миналото им или успееш да прецениш правилно поведението им ще го разбереш. Това разбира се, не значи, че всеки, който живее ДНЕС не ебава. Пълно е с объркани души, които не знаят напред или назад да тръгнат, наляво или надясно да погледнат. Пълно е със слаби хора.
Искам да съм силен. Още не съм.
Дерзая.
Поне знам кво искам.
Защото живея ТУК и СЕГА. А утре може и да ме блъсне камион. То май само това още не ме е блъскало.
Но има още една страна на темата и тя включва тези, които не се радват на собствените си успехи. Е тва са баш неебаващите хора.
В смисъл нормално е при някакъв личен или професионален или какъвто и да било успех да си дигнеш акциите, да се самопоздравиш, почерпиш и прочие.
Но неебаващите не се главозамайват. Ще извършат процеса по отпразнуване, но радостта от постигнатия успех бързо ще бъде заменена от чувство на задоволство от добре свършената работа, което пък ще премине в продължаване на рутинните задължения без вдигане на много шум около личния успех. Такива хора са склонни по-скоро да се зарадват на чуждите успехи, отколкото на своите. Макар че няма по-радостно от твоя собствен успех-човешката психика и егоизъм не позволяват да се израдваш повече на другия, отколкото на себе си. Но неебаващите поне потискат своята радост и не си веят гащите излишно наляво-надясно. Те няма да кажат: Вижадш ли, аз какво направих... или : Аз съм тоя с 2000лв. заплата... или: Аз съм най-най-...; или квото там се сетите още. Може би ще споменат тук-там, когато е необходимо, какво са постигнали, но няма да натрапват на заобикалящия ги свят своята гениалтност и уникалност. А замисляли ли сте се колко хора около вас го правят. Дори вие сигурно го правите. Че и аз го правя. Не, не постоянно, но все пак ненужно често. Дали, за да се изтъкнем пред някого, дали за да прикрием слабост, чрез някаква силна своя страна, дали защото ни боли от нещо или защото завиждаме на чуждия успех и щастие. Аре сега напишете, че не ебавате де.
Както се вижда днес нещо не съм в кондиция и не мога да си защитя надълго и нашироко тезите, ма общо взето идеята ми е, че ги няма скромните хора, които знаят кога и пред кого да споделят пролемите и да изтъкнат силите си. Всички изведнъж станаха голямата работа. Да са живи и здрави. И какво като си силен в 1-2 неща. Във всичко останало си бос. И личните ми наблюдения доказват, че хората, мислещи се за вся и всьо в дадена област често са слаби в социалния живот. Друдно комуникират и могат да го правят само с ограничен кръг себеподобни, вглъбени в същите интереси или просто инфантили като тях. Да, детското поведение е силно характерно за големите разбирачи. Най-често защото докато те много са разбирали в училище са яли яко пердах и оттам са се дистанцирали от златната социална среда. За това повече няма да пиша, щото мога и да не спра.
Неебаващият просто приема света такъв, какъвто го вижда в настоящия момент. Мисли за вчера и прави изводи, живее днес и изгражда впечатления, които утре, когато пак ще живее днес, ще анализира, трупайки нови впечатления. Хората, живеещи в миналото потъват в себе си, хората живеещи в утрешния ден са вятърничави, а и двата вида са комплексирани дълбоко и силно. Може да не е видно на прима виста, но ако се поразровиш в миналото им или успееш да прецениш правилно поведението им ще го разбереш. Това разбира се, не значи, че всеки, който живее ДНЕС не ебава. Пълно е с объркани души, които не знаят напред или назад да тръгнат, наляво или надясно да погледнат. Пълно е със слаби хора.
Искам да съм силен. Още не съм.
Дерзая.
Поне знам кво искам.
Защото живея ТУК и СЕГА. А утре може и да ме блъсне камион. То май само това още не ме е блъскало.
1.
анонимен -
Дообрее..
13.03.2008 22:41
13.03.2008 22:41
Ужасно ми допада начинът ти на мислене...
Продължавам да чета
цитирайПродължавам да чета
ima o6te edna strana na monetata.Samotata.Mrazq vsi4ki oklo men da se ebavat i samo az da se 4ydq svar6iha li se razymnite sa6testva ili problemat e v men?Za tova e dobre ot vreme na vreme da se poebava6, da se posamozabravi6 za den-dva v meseca, a posle otnovo bodro-bodro da si stapi6 na krakata.Prosto za kefa
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 1235
Блогрол