Виждали ли сте пантера?

 Мръсна, гадна, черна, зла, дращеща котка, която никога не пада на краката си.

 Когато беше малко коте-много я подценявах. Единственото, което я различава от семейство „котки” са топлите й кафееви очи. Виждал съм я с гаджета, вероятно е много любвеобилна. Но повече съм обръщал внимание на това, че е пантера.

 Познавахме се още от преди гимназия. После учехме в съседни класове. Тогава много не сме си забелязвали. Веднъж обаче я изревнувах.

 На една екскурзия, в една вечер, се заби с едно момче. Кво да я правиш-пантера. Кво да ме правиш и мен-мишле. Тогава съм я мислел, може би искал, може би защото съм бил малък. Но, пантера. Целуна го, заспа, и остави-било каквото било.

 По-късно имах среща с тази пантера. Работеше бизнес. Погледът й беше различен. Не й трябват зелени очи, за да те сложи на място. Такъв тип човек. Блъскаше си главата, пишеше ми в скайп, когато се чувстваше слаба. Надявам се съм помогнал-поне като душеприказчик.  Пантера-ще те ухапе, но няма да допусне да я превържеш.

 За последно се видяхме служебно.

 Боже, колко красива беше, слизайки по стълбите и онемяла от работа. Истинска пантера.

 Поглед, концентриран в нещо си нейно, адекватна и дипломатична. Автентична пантера.

 На такова момиче не му трябват зелени очи.

 Нарочно не я наричам човек-тя е пантера.