"Нищо не учудва хората така, както простия смисъл и обикновеното поведение." 
                                                                               Ралф Уолдо Емерсън


Та затова и аз така се държа- просто, обикновено... или поне аз така си мисля.
Защото редица хора ми казват, че съм уникален; заради глупостите, които говоря, заради простотиите, които върша, заради абсурдните случки, които ми се случват. А понякога ми се възхищават, защото винаги гледам да знам къде се намирам и винаги мога да да адекватен и полезен съвет. Когато не мога си казвам, не се правя на всезнайко, защото не съм. А и аз съм пълен палячо в живота с изпълненията, които върша, но не искам да ставам смешен и с прояви на глупост. Въпреки че е пълно с такива хора. Които са компетентни по всеки въпрос, които няма да се спрат пред нищо да се докажат, въпреки че го правят в поприще, в което нямат шанс. А когато разбират нещо те са гениални, нещата с които се занимават са най-добрите, хората, по чиито стъпки вървят са божества.... Въобще приказката е пълна.
Обаче по някое време приказката ще свърши и вие пак ще си бъдете същите мърши. Аз няма да се въодушевя ако видя някой от любимите си писатели, муциканти или артисти например. Просто, ако имам възможност, ще се ръкувам с него, ще му кажа какъв пич е, ще си взема евентуално автограф, но най-вероятно ще му предложа да идем на бира. А между другото имам един приятел, който учи във Франция и известните личности направо му налитат. Един футболист на ЦСКА-Христо Янев-премина във френски отбор; нашяият показва снимка с него. Exploited идват за концерт в България, приятелят пътува с тях в самолета и едва ли не телефоните си разменят. Отиваме миналата година на едно парти с некъв Jamalski дето пуска дъб и сме във ВИП листата, щото му бил много добър приятел. А момчето го боли фара, пуши си хеш и мариуана, кара си кефа, изобщо-живее си живота. 
Е питам тогава кво е тва прехласване по некви идоли. Хубаво хората са известни, ама в крайна сметка и те са хора. Просто са добри в своята сфера. Това ме подсеща как веднъж гледам филм с с едно момиче и в него играе Анджелина Джоли. "Господи, виж я каква е богиня. Виж каква игра, какво нещо..."-ми разправя тя. Аз естесвено се издразвам, че я издига в култ, а тя редовно и всичко издигаше в култ, нали ми е арт натура. И й казвам, "Гледай сега. Този филм струва едиколко си милиона долара. Тя полочава еди какъв си процент от тях. Просто защото е оцелила мястото-Холивуд, и защото добре си върши работата. Затова и Роналдиньо примерно получава милиони, а някой от "В" група 300лв. Защото Роналдиньо добре си върши работата."
Да, изкуството е работа! Поне за мен. Храна за душата. Изкачвайки се нагоре интелектуално, човекът е имал нужда и от такова благо. Кво толкова. Лошо няма. Аз обичам културата, няма нищо против нея. Просто ми е смешно как културтрегерите и пишман културтрегерите се прехласват и образуват нещо като общество от сноби. Няква си тяхна субкултура, която жеивее в стратосферата. Предпочитам да си седя вкопан един метър в земята и да разсъждавам трезво. И аз съм човек, и аз мечтая. Но се старая да не бъркам мечта с реалност. За мен мечтата е начин да начертая целите си в живота, да разбера от какво се нуждая и да изградя план за постигането му. Или просто от време на време да отцепя в няква част от съзнанието си и да си мисля глупости, за да убия времето нищонеправене. Как да кажа на бялото черно, като то си е бяло и ще ми извади очите. Използвам прости думи. И не мога да преувеличавам. Кагато ме питат как е било някъде си или как съм изкарал еди къде си. Обикновено изчерпвам отговора си с една дума или го разказвам най-общо. Просто не ми се губи времето в обяснения на впечатления, които интересуват мен и само мен. 
А някои си губят времето да обяснят как вселената започвала от еди къде си и е свършила еди къде си сред куп взривове на галактики и преминавайки през редица черни дупки. А накрая разбираш, че става въпрос за процеса на пиене на сутрешното кафе с цигара. Еби му майката, наречете ме простак ма не разбирам кому е нужно. Що просто не кажеш, че си пил кафе. Мразя увъртанията и скобите в изреченията, а много хора го правят. Като ми каже "Случи ми се нещо" искам да знам какво, а не, че междувременно някой приятел звъннал по телефона да каже, че е спукал гума еди къде си, примерно. Така е и с изкуството; някой нарисувал нещо ма напълно неразбираемо или написал ода за хората от планетата ЯАОяаа и ти ще намериш скрития смисъл. Че той човека може да иска да каже, че му се пикае, а ти виждаш призив за смазване на световната неправда. И нещо, което направо ме размазва-случаят с наркоманите. Някои хора казват, познавам един невероятен човек, който има супер позитивни възгледи за живота. Обикновено тук ги прекъсвам и казвам, че става въпрос за наркотици. Те ми викат "Не" и ми обясняват колко възвишен бил как се радвал на живота, колко труден живот имал и накрая стигат до това, че бил на херца. Е кво ми остава освен да се изхиля и да кажа "Ми нали и аз това ти разправям". Познавам наркомани, някои уж са спрели други се боцкат, нормално е като преодолееш нещо такова да гледаш на живота с други очи, ма мога да им кажа само евала на спрелите. Не им ща филмите. Преувеличението не ми трябва. 
Просто хората не искат да си представят, че са обикновени. Всеки един от нас иска да е необикновен. Така и трябва да бъде, за да вървиш напред, за да се развиваш. Ама моля те, дръж се естествено. Накарай ме да ти се възхищавам за това, че си естествен и знаеш къде се намираш. Защото хич не ми харесва, че в празната ти кратуна ехтят само ВЕтровееееееееее.... Бъди човек, бъди себе си, помни от къде си тръгнал и къде отиваш и говори на кирилица, на прост български език. За да те разбират околните и ти сам себе си. 
Ако съм засегнал някой-съжалявам. Просто си говоря, нищо лично.