Цяла седмица спокойствие и точно в петък ме засипват с работа. Това е тенденция. Шибаните седчмични вестници направо ме разцепват. Ма и там пълно с гладни журналя, и те трябва някое левче да изкарат, и да обслужат нечий политически интерес. Леле, уча с тях и не мога да ги трая. Малко съм като Виктор Юго, който не можел да трае Айфеловата кула. И когато един журналист го попитал: 
-Е добре. Защо тогава всяка сутрин си пиете кафето на Айфеловата кула?
-Защото само от тук не се вижда.-отвърнал Юго.
Та и аз, като уча в техния факултет зорлем няма да ме дразнят след време.
Дреме ми, опаковах багажа и довечера... с двама журналисти междувпрочем, заминаваме за морето. Добре, че са спортни та не ми пречат.
Да го духаш, София! Знаеш, че те обичам повече от всичко, ама, миличка, е не се търпи повече. От месец не сме се разделяли, така че време е малко да отпуснем отношенията си. А слеo 10-ина дни ще се върна пак при теб, изпълнен с любов към любиммите си улици и омразните ми селяни. 
Правим групов десант към Созопол. Само пастети! Някои вече ни чакат и пастетизират. Един приятел пък се хвана да прави околоевропейско пътешествие и ми писа, че в Барса никой не ебавал и било Созопол по 1 000 000. Ще трябва да го оборвам, въпреки че не ме интересуват европейските стандарти. 
А и Смокиня... ех, що народ има там. Половината чужбинци от летището в Кьолн например, са се озовали из Градина и Смокиня. Стига учили, я, маллко да си спомним как изглеждахме и на какво се правехме. 
А на какво ли ще се направим този път. 
Е пак на същото, не сме много изобретателни-всъщност сме традиционалисти. Леко-леко градим нови трипове на базата на старите.
Страх ме е, че тази година, за разлика от друга, не си мисля, че ще ми е тъпо на морето. Аз имам такъв навик-да се натоварвам с песимизъм за нещо, за да ми бъде после хубаво. А всъщност всичките ми морета се развиват само към по-добро. Дано това не преебе постата. Абе няма. И да се удавя мъртвопиян, пак ще ми е хубаво.
Е айде, 10 дни никакви вестници, книги, телевизии, списания, интернет, и секви такива. Само пиянство, телефони, неебаване, ебаване, да се надяваме и ебане, но да се надяваме, че няма да стана жертва на 400килограмова валкирия от Осло или на обикновен български старопланински вълк, и халюцинации. И екстри, ако почерпягт, щото бюджета ми не го предвижда. 
See ya! At the sea!