-I"m fucking him.
-What was I to you?
-You"ll be a great memory.
-I never loved you!
Субтитри от разговор между бивши гаджета в клип на Green day.

Много лудо време настана за мен. Много рождени дни пътувания, приятели, срещи, момичета от време на време, радост и малко мъка. 
Исках да пиша за пиянската история, в която съм се вкарал от три месеца и в частност-за последните десет дни, в които сигурно съм изпил 5 каси бира (че и малко отгоре), пренесох се за седмица у един приятел, където си изкарах ебати курорта, отидох на рожден и имен ден, които също бяха добри (по традиция този именник и рожденик правят добри партита). Исках да кажа и как пак ми стана мъчно за един човек, въпреки че си бях обещал да жаля за него до една определена дата... Е, няма смисъл. Жалко, че нямам нет вкъщи, щото на моменти имам страшно вдъхновение, но като не запишеш идеята нещата се размиват. 
Но както и да е. Припаднах. Тези три дни припаднах. Може и да е било на подсъзнателно ниво. Защото когато си дълго с някого почвате да се чувствате един друг. Знам го, защото си спомням когато умря баба ми как ме сви стомаха... в точния момент, в който почина. А бях малък. 
И чувствайки някаква мъка всичката ми болка от глупосста, която направих ме удари директно в петък, денят, в който прекратих курорта у приятелчето. Не знам какво ми стана ма не можех да се овладея. Добре, че се намери кой да ме разсее. И така до вчера, когато сутринта изках да разбия нечия мутра просто, защото всичко ми беше криво (а по принцип съм миролюбив). Докато вечерта не се срещнах с други хора и не потънах в тяхните проблеми-сходни на моите, но те поне още са заедно и могат да изгладят нещата. Тъй като никой от тях не е виновен-просто слушат разни майки, които ходят по врачки. Ще им мине. И на мен ми минава. Това връщане с няколко крачки назад в спомените просто ще ми даде по-силен тласък, за да скоча в днес. Не, не и в бъдещето. Ще си мечтая за бъдещето, но първо искам да живея днес. Това е и смисъла на живота ми-винаги е бил такъв-ЖИВЕЙ СЕГА. Защото ако скоче в утре, как ще знам какво е станало днес. Това е характерно за хора, Бягащи от миналото. Аз не бягам от нищо-просто следвам съдбата си и редовно я предизвиквам да ми даде нов expereince. Защото трупайки експириънс и чупейки си главата в несгоди и радвайки се на щастливите моменти се калявам, обогатявам, ннамирам нови хора, нови истини, нови правила, нова тръпка. И още, и още спомени. И мъдрост. А за мен това е важно-да се обърна назад и да видя безбкрайна върволица от приключения, в които съм се впуснал. А другата причина е, че мечтая да съм дядо, да изкарвам ангелите на наследниците с триповете си и да развалям възпитанието на внуците. Ще бъда страхотен дядо. А ми казаха, че ще бъда и страхотен баща. Но това е утре. А днес просто се пускам по вълната. А ако е бавна-е, ще я забързаме.