Сънят ще те удави в спомени.
От него ще те заболи за нещо минало.
Това ще бъде най-красивият ти сън, защото, 
макар да боли, 
ще си спомниш нещо скъпо.
Каква ирония...
мъчиш се да забравиш,
забравяш 
и накрая има кой да ти припомни,
и то така, че да те заболи за миналото.
Така, както някой го боли за теб.
Аз ще бъда ангел!
Ако искаш, ще бъда сатана!
Ще бъда бенка, 
неприятно чувство, 
рана,
гъдел...
...но няма да се отървеш от мен!
Ще те преследвам,
ще боля,
ще сърбя!
Ще бъда с теб, за теб, под теб, зад теб, над теб-
дори в него
завинаги!
Защото знам, че знаеш какво изгуби.
Да, разбрах!
Разкрих те!
ОК!
Изборът, в крайна сметка, бе твой.
Ти ми даде малко от себе си,
затова сбогом от мен...
...но ти не би могла да кажеш "Сбогом"...
...защото останах в теб...
...завинаги!