Питали ли сте се какво минава през главата на осъдения на смърт.
Може би примирение, понякога радост, че се пречиства, винаги мъка по загубата на живота си и страх от смъртта... някои полудяват, други се самовглъбяват...чисто човешки реакции.
Дали вярно си правят равносметката за делата и грешките в живота си?
Въобще задължително ли е да си лош, за да сгрешиш и да се озовеш на ешафода?
Някои хора правят грешка от импулс, после признават, опитват да я оправят или може би да изчистят съвестта си. И в крайна сметка очакват милост, но резултатът е: "СМЪРТ!". 
Не, не очакват-по-скоро се надяват на милост. Както и да е. 
Дали човека, който чака брадвата да падне върху му и да раздели завинаги съзнание от разсъдък не е истинкият себе си точно в онези секунди, в които палачът надига брадвата, за да я стовари с цялата си мощ върху обречения?
Дали точно тогава човекът не осъзнава всичко и не се поправя?
Май трябва да въведем отново смъртното наказание, та да питам някой. Интервю на живо в последните му мигове, щото не вярвам някой друг да може да ми отговори.
Утре и аз съм на един ешефод, като очаквам амнистия. Ако ненормалника ме скъса пак и ме остави за януарска сесия ще полудея. И на още един ешефод съм, но на него присъдата отдавна е прочетена. "Кралят е мъртъв, да живее кралят!"
Или по-скоро кралицата. Няма значение.
Тия последните са страшни глупости. Пак ще ме псуват, че преча на развитието на поетите... или май беше, че четейки глупостите ми не прочитате някой гений-нещо от сорта.

Винаги е интересно да прочетеш нещо различно.