Разхождам се с кървясал поглед, а дори не съм пил. Айде, за вчера имах обяснение, а за днешния ден- май е от съзнанието ми. Въпреки че спах 13 часа. Въпреки че съм относително спокоен. Въпреки че днес цял ден ще пиша някаква малоумна курсова. Всъщност не е много сигурно-при първа възможност се изнизвам от нас. Дано най-накрая ми връчат заветните 270,75лв., от които за мен ще останат 80,75. Даа, бирниците са ме наобградили...особено баща ми. Откак взе и пенсия да получава, живо се вълнува какво става с моите доходи около пето число. При положение, че почти всички отиват при него де. За доходите ми става въпрос. Е сори, Тати, тоя път плоския данък забавя нещата. Не че ми е тегаво, ще харча пари до по-късно през месеца, ще натрупам по-малко борчове за следващия, а след това ще ми увеличат заплатата... както и работата. Дано да е с много и от двете.  
Заглъхнало ми е ухото от една седмица-както спрях алкохола, нищо чудно и къпането да спра-писна ми. Тази седмица и бръсненето съм спрял. Тази седмица съм тотално спрял. 
Поглеждах в миналото и направих ретроспекция. 

Поглеждам в настоящето и не знам. От доста време само в бъдещето не гледам. Всъщонст никога не съм му обръщал много внимание на бъдещето. И за днес никога не съм знаел, защото превратности съдбовни всякакви. 
Палучих аларма. Този път ще реагирам адекватно. 

Адекватно е думата, която най- не ми отива. 
Никога не съм бил адекватен и не съм действал адекватно. Това ми е чарът и това ми е слабостта. 

Около мен е една приказка, с изключение на моментите изолация, в които се озовавам. 
Очаквам брожение, очаквам и крушение. Каквото и да правиш магарето си е магаре. 
И битият пес си остава бит пес. По същия начин ще спре пред моста и колкото и да го бесиш, няма да го премине. Най много да каже с инфантилна усмивка, че сте ебати тъпаците.
Бе обичам животните. А на животните най-им обичам котките. 

Пряко и преносно. 
Покрай животните се превърнах и аз в животно. Имам чувството, че майка ми ще ме изхвърли вече, ако още веднъж ме види блуждаещ и терзаещ. Всъщност аз сам ще се изхвърля ако го допусна. 
Време е да стана дерзаещ. 
Силиците са ме напуснали. Мотивацията е фира. Всички лъчи започват да светят към една планета. Все така ми се изкривяват призмите. А планетата е Мелмак. Искам на Мелмак, искам да пия мелмашко вино, да е леко хладно, леко топло, леко пияно (мога го), леко забавно, леко чифт и леко по-добро. 
Мнного се разприказвах. 
Искам респект и заинтересованост. За любов не смея да говоря. 
А и в крайна сметка всички убиват животното. Понякога пък то само си въобразява, че е на предсмъртен одър. Но вижте го, колко е малко и объркано...

... що пък веднъж не му помогнат да се стегне. Винаги го убиват, ебати хората. 
Не, не, не му се връзвайте. Голяма уста отваря и то. А да знаете как хапе само. особено като опитат да го убият. Готово е да се самоубие, стига да повлече и вас. И то само, ако надуши заплахата.  Правете му сметката и си уважавайте животинките, че не знаете в коя нощ ще се обърнат и ще ви захапят за врата. И да му прощавате, и да не му прощавате после-все едно. 
Затова си пазете животинката.

Мац-пс-пс-пс! Къде си ма?! Два часа и половина сме си говорили през последния месец по хендитата, според разпечатката. Радиацията в главата ни е повече и от тази в Чернобил. И после що стават глупости. 

Не съм тъжен, 

не много. Просто не съм весел.
Тази седмица съм я нарочил. 
Хубавото е, че такива глупости пиша, каквито накрая никой освен мен не може да ги разбере. 
Което не ми пречи пак да не изказвам всичко. 
Ма то като ти пречат и наяве да го правиш. Хората не обичат да чуват лошо за себе си. Някои и хубаво не обичат. Някои ги е страх да се въвлекат, други да се развлекат, трети да наранят, а четвърти да простят. Единственият начин да си сигурен кое е вярно е да направиш и противоположното. 

Тогава ще си сигурен кое е правилно. 
Аз поне съм сигурен. Ще седя, ще чакам и ще гледам сеир. А сеири много напоследък.