"Хората са неразумни, нелогични и егоистични. Въпреки това, обичай ги."

Майка Тереза


Няма да ви лъжа – не обичам да бачкам. Ако работата беше нещо хубаво – нямаше да ни плащат, за да я вършим. Обаче като бачкам – правя го като за последно. Дори не си ползвам цялата отпуска.

Бая съм си патил от работа. Работил съм просто, защото трябва да се работи, трябва да се изкарват пари... Зарязвали са ме в деня, в който съм оставал без работа, защото оставам без работа... при мен винаги е весело, въпреки че на мен не винаги ми е весело.

А най-съм оибчам да не бачкам

Още от гимназията – на училището най-му харесвах междучасията. Ама толкова ги харесвах, че забравях да се върна в час. Ама такъв съм си – обичам да ми е междучасие.

Та сега доволно си живуркам на пенсия от Бюрото по труда. Не съм се забравил тотално, не ме разбирайте погрешно. Просто имам възможността да си търся работа по вкуса ми, с достойна заплата и, надявам се, с достойни колеги.

Така и направих

Изскочи ми позиция за синиър копирайтър (оттук-нататък ще го шпрехам на английски – Senior Copywriter). Прегледах фирмата – читава. Покани ме на среща ми проекто-шефката на екип, асистирана от може би шефа на копирайтърите – изобщо с много добро впечатление останах от корпоративния дух. Явно бях попаднал в компания, където се работи, а не се уплътнява денят с глупости. Аз им разказвах за мен, те ми разказваха за фирмата, намерихме общи теми, посмяхме се, накратко: харесахме се. Заради което и получих задача за изпълнение.

При копирайтърите е така: за да получиш работата – трябва да изпълниш даден казус. Изпълних го в дадения срок и зачаках отговор. Беше вторник, стана петък, приех, че нещо съм объркал и не са ме харесали, но си казах: „Здраве да е. Поне опита...“

Изкарах прекрасен уикенд

с весели срещи, хахо-хихи... и с някакво странно чувство за катарзис...

Идва понеделник и се събуждам в мега добро настроение. Крайно необичайно за мен. Все ми се върти нещо в главата, все нещо има за оправяне, все нещо не е наред, ама в този понеделник ми е шибано хубаво, бе! Нищо не ме дразни, всичко ме усмихва...ебаси якият ден, изобщо!

Прибирам се от разходка с планове какво ще сготвя за обяд, но по навик засядам на компютъра, за да видя няма ли мейл от евентуален работодател. И: БАМ!

Тия пичове ми пишат в същия момент

Директно звъня на проекто-шефката с: „Приятно ми е, че ще се видим отново“, прави ми тя среща с баш мениджъра, дето ще реши ще ли ме бъде във фирмата. Правим го за час по-късно и директно тръгвам на разходка към техния офис, с преценено време за стигане навреме и хубави мисли в главата.

Заковавам се аз на срещата, тя ме посреща, качва ме във вече познатата ми конферентна зала. Идва последната ми бариера – началникът, от когото зависи ще ли работим заедно или не.

Стилно момче със самочувствие 

класически около 40-годишен мениджър на висока позиция.

Отваря проекто-началничката лаптопа и му показва какви съм ги мътил. Лафим дипломатично време и ми казва (говорим за заплата): „А сега кажи ми какво би те мотивирало всеки ден да идваш на работа с удоволствие? Хайде, застреляй ме!“

Тук правя пояснение: средната заплата за копирайтър е около 2000 лв, плюс-минус. Припомням, че кандидатствам за Senior Copywriter в сериозна рекламна агенция.

Обаче съм скромен и никога не съм се осмелявал да назова такава заплата.

Все пак го правя: „3000 лв“

Изведнъж конферентната зала, в която бяхме, стана най-тихото място не в сградата, ами в целия квартал.

Е, копеле, застрелЯх го! Внимавай какво си пожелаваш!

Седи началникът, дори не мига. В този момент осъзнавам, че той очаква да съм Copywriter, а не Senior Copywriter.

- За Senior Copywriter кандидатствам – пояснявам.

При което се случва, познайте какво? Той ми отговаря:

- На теб кой ти е казал, че ще си Senior Copywriter?!

Копеле, майна, човек, мен, лице... Добре че бях седнал, защото ченето ми падна в скута, а иначе щеше да се строши в пода. 3 седмици водя кореспонденция, решавам пратени задачи, одобряват ги и се оказвам кандидатстващ за позиция, която не съществува...

И всичко това с мейлите се случва с тема: Senior Copywriter

Оттук-нататък вече съм на автопилот. Шокът в главата ми е пълен, защото току-що съм загубил желаната си работа, казвайки на човека, от когото зависи дали ще работя там изобщо, безумна цифра за заплата.

- Ами това ви беше обявата... - още в несвяст казвам аз. (Яд ме е, че не се окопитих и не му казах: „Ами вие ми го казвате, бе, пич! Виж си обявата!“)

И двамата поглеждаме към проекто-шефката, защото сме като след нокаут:

- Ами пуснахме обява за Senior Copywriter.

Естествено, той видимо избесня, тръгна да ми обяснява как ми трябват поне 5 години във фирмата, по някое време му смотолевих, че не ми се гадае и нека той ми определи заплатата, но интервюто бе приключило отдавна.

Преебах се заради шибана грешна обява

Да, той каза, че ще ми звънне с оферта – познайте колко ми звънна? Два дни не знаех къде се намирам, а във вторник получих очаквания екзекутиращ имейл от шефката, че „Благодаря, но се спряхме на друг кандидат.“

Не смеех да гъкна и по думите на близките ми хора съм изглеждал странно. В сряда го разказах на майка ми, камък ми падна от душата.

След това се натаралянках, както си му е редно и вече ми е смешно.

Та случват се истории в моя живот – понякога тъжни за мен, но като цяло весели.

А Дядо Боже си знае работата.

Може би следващият път ще ви споделя и история, която ме е направила щастлив :)

Обичайте се и си носете новите дрехи, защото животът е пъстър!